Това е историята на младия Ипотпал, който реши да замине за големия град, където да потърси своя късмет. Той живееше в малко селце в южна България със своето десет членно семейство. От малък Ипотпал беше любознателен и с добре развито логическо мислене. Той планираше да започне някакъв бизнес с който да уреди живота си. За целта обаче му трябваха не само пари. Ипотпал се нуждаеше от план по който да се води, за да успее в своето начинание. Един ден, малко преди своето заминаване, Ипотпал седеше на верандата на малката къщичка. Той гледаше безгрижно към улицата, когато видя неговият съсед да минава с една голяма плюшена играчка. - Добър ден - поздрави Ипотпал. - Добър ден - отговори старият приятел на семейството бай Михаил. - Каква е тази играчка? - попита Ипотпал. - Ами нали знаеш. Наближават коледните празници и трябваше да купя подаръци за децата. Бях свършил парите обаче и затова купих тази малко след другите. - Ооо, да. Децата се радват на всякакви подаръци, това е най-важното по Коледа. - каза Ипотпал и точно тогава го озари идеята... Ипотпал реши, събра багажа си и тръгна. Точно беше минала Коледа и той беше готов да се отправи към големия град. Там Ипотпал планираше да започне бизнес с подаръци и защо не. Хората всеки ден се нуждаеха от подаръци, дали за рожден ден на дете, на приятелка, на любим човек и други, хората купуваха подаръци. Ипотпал беше сигурен, че ще успее. Той отиде на гарата и си купи билет за пътническия влак за София. Малко по-късно се начи във влака и се настани в едно купе. Той пътуваше с едно момиче, което мислеше за заспало. През цялото време младата госпожица дори не помръдна, така че Ипотпал продължи да прави планове за своя бизнес с подаръци. Той си мечтаеше за голям онлайн магазин, пълен с играчки, цветя, дрехи, бижута и други. Пътуването продължи малко повече от три часа. Ипотпал се опита да заспи но не успя и за това извади своята книга за шахмат, игра по която беше запален от малък и започна да чете... Влакът спря на централна гара в София. Ипотпал слезе и се замисли: Ами сега на къде ? Точно тогава чу глас: - Здравей. Ти се опитваш да стигнеш до центъра нали? Искаш да потърсиш работа в магазин за подаръци. Ипотпал се обърна и видя момичето, което беше спяло в неговото купе. - Но от къде знаеш ?! - Ипотпал попита невярващ. - Ами чух те да говориш по телефона. Обясняваше на някого как скоро ще пристигнеш в София и ще идеш да си потърсиш работа. Аз просто си подремвах и така чух целия ти разговор. Не се притеснявай аз съм в същата посока и ще ти покажа пътя. Ипотпал и момичето се запознаха и тръгнаха заедно към автобусната спирка. Ипотпал й разказа за своята мечта да започне бизнес с подаръци и точно затова сега искал да си намери работа на такова място. Искал да види как точно се развива търговията, какви неща се търсят най-много и така нататък. В общи линии момичето не вярваше много на неговите истории, но на него хич не му пукаше. Той се интересуваше повече от своя успех от колкото от чуждото мнение. Така автобусът им дойде и Ипотпал и младата девойка Дани се качиха. - Ти ще слезеш преди мен. - каза му Дани. - Ще ти покажа къде. В центъра има много магазини за подаръци и ще ти отнеме цял ден докато ги обиколиш. - Много ти благодаря. Без теб щях да се лутам страшно дълго. - каза Ипотпал. - Няма за какво. Хора сме трябва да си помагаме. Малко по-късно Ипотпал и Дани се разделиха. Ипотпал слезе от автобуса и какво да види. Точно пред него се намираше един голям магазин за подаръци. Той се зарадва и бързо влезе вътре. Там попита на рецепцията дали търсят работна ръка и при какви условия. За негово щастие точно в момента търсеха охрана за магазина. Работата му беше да обикаля по етажите и да следи за нередности както спрямо персонала, така и спрямо клиентите. Работата беше просто идеална за Ипотпал. Така той щеше да разгледа всички подаръци, които предлагаше магазина и щеше да е наясно с това какво се търсеше най-много. Ипотпал кандидатства за мястото и след по-малко от два часа беше нает на поста охранител. Собственикът на магазина притежаваше и малък хотел и настани Ипотпал в една стая без да му иска наем.